Някои от застрашените животни:

Афала

Състояние на застрашеност:много рядък животински вид. Разпространение:Черно море, включително и българската акватория. Среща се още в умерените и тропическите облсти на океаните и вътрешните морета. Численост: на всякъде, много малка. В Черно мове съотношението му с другите видове делфини е много малко. Местообитание: предимно в прибрежната зона, но и в открито море.

Тюлен монах

Състояние на застрашеност:застрашен животински вид с критично ниска численост. Включен в световната „Червена книга на фактите“ в категория застрашен Разпространение: в миналот по скалисти места на Черноморското крайбрежие, най – често около н. Калиакра, Мслен нос и Странджанското крайбрежие; в изключителни случаи по р. Дунав. Сега няма сведения, които потвърждават съществуването му около Маслен нос, но е виждан край н. Калиакра и абразионните скали в местн. Кастрич до с. Резово, Бургаски окръг. Ареалът на вида обхваща още Турското крайбрежие на Черно море, южната и източната частна Егейско море, включва Гръцките острови и Турското крайбрежие, Средиземно море- по крабрежието на Мароко и Алжир до Тунис и атлантическия бряг на СЗ Африка. Изчезнал на пълно през 20 век от крайбрежиета на Испания, Южна Франция и полуастров Крипт.

Видра

Състояние на застрашеност:застрашен животински вид с непрекъснато ограничаващо се разпрострнение. Включен в „Застрашени бозайници в Европа“ в категория застрашен. Разпространение: край реки и затвоени водоеми в цялата страна. Основната част от популцията в миналото е обитавала долните течения на реките, сега се измества към средните и горните течения. Среща се в Палеарктичната и Индо- Малайската област. Численост: приблизително 800- 1 200 екземпляра. Местообитание: предимно реки богати на риба, с незамръзващи, бистри и незастояли води и с обрасли с растителност брегове. Също езера блата,езера и изкуствени водоеми. Размножаване: у на не е проучено. По чужди източници половата зрялост настъпва през 2-3 година. Малките се раждат през април- май, но понякога и много по – късно. Късните кочила трудно преживяват зимта.

Мечка

Състояние на застрашеност: рядък животински вид, уязвим от антропогенни въздействия. Включен е в „Застрашените бозайници на Европа в категория рядък.“ Разпространение: Средна Стара планина, Средна и Източна Рила, Пирин, Славянкаа и Западни Родопи. Отделни животни обитават временно или постоянно Втрополска и Василъовска планина, Същинска и Ихтиманска Средна гора, Вироша, Верила, Плана, Влахина и Мелешевска планина. Обитаваната от вида територия се е съкратила за последните 100 години около 3 пъти. Вида е изчезнал в Западна Стара планина, Рила, Странджа и други планински райони.

Далматински сокол

Състояние на застрашеност: рядък животински вид. Включен в „Застрашените птици на Европа“. Разпространение:За сега няма сигорни доказателства, че е разпространен у нас. Численост:у нас не е проучена.През последните десетилетия в целия ареал силно намалява. Местообитание: у нас не е проучена. В Европа обитава проломи, дефилета и скални масиви в близост до открити пространства. Размножаване: у нас няма данни за гнесдене на вида. В други части на ареала си прави гнездата си в скални нисши.

Змиеок гущер

Състояние на застрашеност: рядък животински вид. Разпространение: Югоизточна България- с. Мезек, Хасковка област, с. Мандрица,Кърджалииси окръг, ареала му е в Югоизточната част на Балканския полуостров. Численост: в най – подходящите местообитания около с. Мандрица за едночасов маршрут може да наблюдавате до 10- 15 екземпляра. Местообитание: ниски, сухи терени с ксеротермна растителност. Обитава много стръмни и вертикални скални и наносни откъси,скали над долове и др. Размножаване: у нас не е проучено. Снася яйца.

Алпийски тритон

Състояние на застрашеност: рядък животински вид, уязвим от антропогенни въздействия. Глациален реликт. Разпространение: Спорядъчно в някои планини. Численост: в находищата на Седемте езера, Бетлика и Смолянските езера е твърде многочислена. Местообитание: планински разливи, блата и езера с обилна растителност, вторично- крайпътни канавки, изкопи и др. На суша се крие под камъни, пънове, опадали листа в близост до водоеми. Размножаване: у нас не е изследвано. През април- май влиза във водата и снася яйца около 100 – 200

Рис

Състояние на застрашеност: изчезнал животински вид. Включен в „Застрашените бозайници на Европа“ с категория уязвими. Разпространение: в начало на века по всички големи планини на страната. Численост: на Балканския полуостров в последно време приблизително 300- 350 вида. Местообитание: горските масив в планините, също субалпииските храсталаци от клек. Леговищата се намират под повалени дървета, скали недостъпни за човека. Размножаване: у нас непроучено.

Черен лешояд

 Състояние на застрашеност: изчезнал животински вид, включен в „Застрашените птици в Европа“. Разпространение: от средата на миналия век до сега гнезда с яйца са установени само в околностите на Провадия. Численост: у нас е непроучена. Възможно е гнездена на 1-2 двойки в Изтчните Родопи и на 1 двойка в Източна Стара планина. В Гърция гнездят 5-6, а в Турция 30 – 40 двойки. Местообитание: стари широколистни гори в равнините, по – често в ниските части на планините в близост до райони с екстензивно животновъдство и и размножаващи се вълчи двойки. Размножаване: у нас слабо проучено. Гнезденето почва през март. Гнездата са разположени на Сравнително ниски дървета. Малките са установени до средата на май.

Немска есетра

Състояние на застрашеност: застрашен животински вид, вероятно изчезнал. Разпространение: среща се в р. Дунав, р. Марица и Черно море. Ареалът на вида обхваща още Адриатическо и Средиземно море, Атлантическото крайбрежие на Европа до Норвегия включително Балтииско и Северно море, а също големите реки. Численост: у нас е непроучена- застрашително намаляла в целия ареал. Местообитание: почти изключително морета. В реките влиза за размножаване. Предпочита места с голяма дълбочина, твърдо дъно и без течение. Размножаване: у нас непроучено. Полова зрелост достига на 7-9 години при мъжките на 8 – 14години при женската. Плодовитостта е от 800 000 до 2 400 000 хйверни зърна.

Обикновен хомяк

Състояние на застрашеност:застрашен животински вид. Разпространение: установените находища са в Плевенски, Великотърновски и Русенски окръг. Предполага се, че е разпространен също в Михайловградски и Врачански окръг. Ареалът обхваща още Северна Франция, Белгия, Чехословакия, Унгария, Румъния и Холндия. Численост:у нас е малочислен. Местообитание: предимно площи с житни култури, слънчоглед, лозя, люцерни, овощни и зеленчукови градини. Размножаване:ражда 2-3 пъти годишно от 8 до 12 малки, които на 3 месечна възраст проглеждат и преминават към самостоятелно хранене.

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s